Град Видин е разположен на десния бряг на р. Дунав. Създаден е още през древността: възникнал е на мястото на древното келтско селище Дунония, където римляните по-късно построяват крепостен град с името Бонония и който българите наричат Бдин. По време на Римската империя е сред главните градове на провинция Горна Мизия. По време на Втората българска държава се създава и Видинското царство. Като граничен район в рамките на Османската империя, Видин запазва своето политическо военно и стопанско значение.
Забележителности и места за разходка:
Крепост „Баба Вида“. Намира се в североизточната част на града и е на повече от 2000 години. Наричана още „Бабини Видини кули“, тя е единственият изцяло запазен средновековен замък у нас. Построен е върху останките на крепостта Бонония. Обграден е с някога запълван от водите на Дунава дълбок ров, над който се спускал дървен подвижен мост. Достъпен е за посетители само от север, където се намира входната кула. Сега гостите на крепостта минават по новоизграден каменен мост, който отвежда към вътрешния двор. В него е открит летният театър „Вида“, една от най-големите атракции на града. Замъкът е цитаделата от вътрешния кръг на някогашната градска крепост.
Крепостта „Калето“. Тя е единствена по рода си в България. Проектът е изготвен през XVIII в. от австро-унгарски инженер, приел исляма. Построена е от български майстори. Представлява двойна каменна стена откъм реката и прокопан, запълван с вода, 18-метров ров, ограждащ я отвън. Комплексът е включвал крепостни стени, кули и порти, от които са запазени Стамбол капия, Топ капия, Пазар капия и др.
Музей „Кръстатата казарма“. Сградата е паметник на културата с национално значение. Построена е през 1801 г. за нуждите на османските войски в града и е била свързана с намиращата се наблизо оръжейна работилница. След Освобождението служела за съд и казарма на българската войска. Представлява масивна двуетажна сграда с формата на равнораменен кръст и застроена площ от 1260 квадратни метра. През 1967 г. е реставрирана и превърната в музей, а от 1969 г. в нея се помещава етнографска експозиция, представяща традиционната култура на населението от областта от края на XIX в. до 20-те години на XX в. Голямо внимание е отделено и на лозарството и винопроизводството. Особено място в експозицията заема риболовът по река Дунав.
Исторически музей „Конака“. Той един от най-старите научни и културни институти във Видин, важен център за съхранение, обработка и популяризиране на културно-историческите ценности. Библиотечният му фонд наброява над 4600 тома. Освен него там се съхраняват над 63000 музейни експоната.
Крайдунавска градска градина. Изграждането ѝ става на четири основни етапа, като началото е поставено в края на XIX в., когато се оформя централната част на главната алея. Създателите на градината са се ръководили от европейските образци, като френските и италианските паркове, но са вложили собствен усет за красота и стил.
„Осман Пазвантоглу джамия“ и библиотека към нея. Изградена е около 1800 г. и представлява масивна каменна постройка с ориенталска архитектура, като за разлика от други подобни на върха на минарето има поставено сърце, вместо полумесец. В библиотеката има запазени много редки османски ръкописи и старопечатни книги, част от които се съхраняват днес в ориенталския отдел на народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София.
Катедрален храм „Св. Димитър“. Построен през XVII в., предимно от дървен материал, той просъществувал около 240 години. През 1868 г. в него за първи път се е служило от български архиерей на български език. Оттогава този храм става катедра на видинския митрополит Антим, който по-късно е избран за първия български екзарх. После се наложило да се събори износената дървена сграда и от 1885 до 1926 г. е изградена сегашната внушителна катедрала, втора по големина след храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София. Тя е паметник на културата от национално значение.
Мавзолей на Антим I. Гробницата на първия български патриарх се намира в двора на Видинската митрополия. Помещението е изографисано и има каменна скулптурна фигура на първия ни екзарх. В подземието е разположен саркофагът с тленните му останки.
Eврейската синагога. Паметник на културата с национално значение. Намира се в близост до Крайдунавския парк. Интересно е, че сградата е построена за една година, през 1894, със съдействието на евреите от всички краища на България. Тя е втората по големина след синагогата в София. Фасадата ѝ е внушителна. След години на разруха, сега се реставрира, за да бъде превърната в културен център.
Художествена галерия „Никола Петров“ е основана през 1961 г. Помещава се в красивото здание на бившия военен клуб, в началото на Крайдунавския парк. Състои се от 3 отдела: живопис, графика и скулптура, които съдържат над 1300 произведения на български и чуждестранни автори.
Препоръчано място за храна:
Ресторант BBQ „Дунава“ (Корабчето). Намира се в р. Дунав, до Художествената галерия.
Тел. 0889/088673. Раб. време: от 11.00 до 23.00 ч.