Разположен в подножието на Врачанския Балкан, градът е отправна точка към множество пещери, водопади и интересни скални образувания; най-известни сред тях са пещерата Леденика, водопадът Скакля и проходът Вратцата. Ежегодно там се провеждат Ботевите дни, с кулминация митингът-заря на 1 юни.
Врачанските земи са населявани още отпреди 6000 години пр. н. ера. Местните жители са се занимавали основно със земеделие и скотовъдство, през по-късен период – и с грънчарство.
В периода VI – VII в. пр. н. ера, в региона започват да се заселват трибалите. Предполага се че именно тук е била и тяхната столица. От този период датира и едно от най-големите съкровища, откривани някога у нас, и най-голямото тракийско – Рогозенското, намерено през 1985 година; предполага се, че колекцията от 165 сребърни съда е била притежание на местен тракийски владетел от племето трибали.
Началото на римската експанзия по тези земи започва малко преди новото хилядолетие и Враца става част от Римската империя.
През периода на Средновековието градът носи името Вратица, като израз на самата местност, представляваща тесен планински проход, подобен на врата. Селището има важно значение през Втората българска държава. Разширява територията си и се превръща в занаятчийски център с развити стоково-парични отношения. Към края на XVIII и особено през XIX в., Враца се превръща в голям занаятчийски, търговски и административен център; всичко това се отразява и на духовния живот на града: строят се храмове, училища, красиви къщи. Тук е работил Софроний Врачански.
Природни забележителности:
Проходът Вратцата. Отвесните му скали са най-високите на Балканския полуостров – над 400 метра от най-високата точка на скалите до пътя; денивелацията е близо километър. През прохода минава асфалтиран шосеен път за пещерата Леденика, ски писта Пършевица и планинското селце Згориград. Има изградено и езеро с водни колела.
Пещерата Леденика. Една от най-посещаваните в България, отворена за посещение през цялата година – на 16 км. от Враца. Прокаран е асфалтов път, който преминава през прохода Вратцата, покрай скалите и горските масиви на врачанската планина и достига до самия вход на пещерата. Леденика е на 830 м надморска височина, дълга е 320 м и има 10 зали. Носи името си от първата зала, където температурата пада до минус 20 градуса и се образува огромна ледена колона с невероятна акустика: причина врачанската филхармония често да изнася там симфонични концерти.
Връх Околчица. На 2 юни 1876 г. се разиграва последната битка на Ботевата чета. В падината Йолковица има естествена канара, с издълбан върху нея надпис, бележещ лобното място на поета-революционер. Околчица е сред стоте национални туристически обекта. Всяка година на 2 юни в района се провеждат национални тържества в чест на Христо Ботев и падналите за свободата на България. Върхът е на около 20 км югоизточно от Враца, в националния парк „Христо Ботев“.
Културни забележителности:
Регионален исторически музей. Намира се в южната част на централния площад „Христо Ботев“. Състои от 9 зали и 3 къщи. Освен обиколилото света Рогозенско съкровище, музеят съхранява и най-древния човешки скелет, откриван в България. Предполага се, че е на около 8000 години. Към Историческия музей функционират и 2 други комплекса: етнографско-възрожденският „Софроний Врачански“, който включва три възрожденски къщи, представящи традиционния бит, занаятите и културата на населението от врачанският регион от края на XIX век до средата на XX в., както и своеобразният музей на превозни средства от този период.
Кулата на Мешчиите. Един от символите на Враца, тя е по-голямата от двете запазени средновековни кули в центъра на града, в непосредствена близост до административната сграда на общината. Счита се, че датира от XVI в. Имала е жилищно отбранителен характер. В края на XIX в. е била преустроена в часовникова кула.
Куртпашовата кула. Фортификационно средновековно съоръжение, укрепено жилище на местен феодал. Датира от XVII в. Състои се от подземен, приземен и два допълнителни, жилищни, етажа.
Къщата-музей „Баба Илийца“ в с. Челопек. Селото е на 12 км от Враца, по пътя за вр. Околчица. В центъра на селото малка бяла къщурка отваря врати през 2003 г. Построена е в чест на Вазовата героиня, която помага на един от Ботевите четници. Там се намира и печатът за обект „Околчица“ от Стоте национални обекта на България.
Манастир „Св. Иван Пусти“. Живописният ансамбъл, със свещено аязмо в огромна скална ниша, се намира в полите на Врачанския Балкан, по пътя от Песочница за Враца.
Препоръчано място за хранене:
Механа „Нашенци“, бул.“2-ри юни“ №79, тел.0878562677
Работно време 11:00ч. – 23:00ч.