Лопушанският манастир „Св. Йоан Предтеча“ е разположен в полите на Стара планина, в близост до с. Георги Дамяново. До него се стига, като се следва пътя за град Чипровци и отбивката за Георги Дамяново. Манастирът е непосредствено до пътя. На мястото на сегашния някога е имало друг, построен още през Второто българско царство; и той, като много други български манастири, през епохата на османското иго е многократно разрушаван. Отново е издигнат през 1853 г. Майстор Лило, основоположник на една от най-значимите възрожденски строителни школи – славинската, завършил днешната голяма и внушителна манастирска черква, която по-конструктивно и архитектурно решение твърде много прилича на тази на Рилския манастир. С възстановяването си манастирът се превърнал във важно духовно огнище. Тогавашният игумен Дионисий открил килийно училище за безплатно обучение на децата на бедните от околността. Развивала се активна просветна дейност. Манастирът свързал дейността си и с борбите за българско националноосвободително движение; там често отсядали войводите Панайот Хитов, Филип Тотю и др. Манастирът бил любимо място на Иван Вазов, като по време на пребиваването си тук, той създава част от своя роман „Под игото“.
Комплексът се състои от възрожденската църква и жилищни сгради, които са разширени и благоустроени в последните две десетилетия. Храмът е посветен на св. Йоан Предтеча (сега пред него, от дънера на секвоята, посадена през 1937 г., послучай раждането на престолонаследника Симеон, е издялана статуя на светеца). Тук се намира един от най-величествените и красиви иконостаси в Северна България, дело на най-добрите традиции на Самоковската школа. Иконите са дело на братята Николай и Станислав Доспевски. В църквата е изложена и новооткритата чудотворна икона на св. Богородица, на повече от 320 години. Мястото, където била зазидана, се разкрило в съня на жена, която никога не е посещавала манастира. Тук се намира и чудотворната плачеща икона на Св. Богородица Милостива. От 1937 г. до наши дни от очите на Божията майка се стичат капчици миро.
Старинната белокаменна чешма в двора впечатлява със своя градеж, пропорции и каменни пластики. Барелефи с мистериозни символични изображения има по всички сгради, още от външната портата на манастира.
През 2014 г., срещу старата църква е открита нова: „Св. Пантелеймон“, построена на два етажа, по подобие на Боянската църква и в стила на Първото българско царство. Храмът е посветен на Св. Пантелеймон и св. Параскева Римлянка, в памет на на два близкоразположени манастира, носещи техните имена – разрушени от османските поробители и невъзстановени. На източната фасада са разположени две прекрасни мозайки с образите на светците.
Целият комплекс е с безупречно поддържани градинки и множество редки саксийни цветя.
Лопушанският манастир е национален архитектурно-художествен паметник на културата.