Пещерата Магура е едно от най-впечатляващите места, които могат да се посетят в Северозападна България. Намира се в Западния Предбалкан, на около 18 км от гр. Белоградчик. Тя е сред най-големите и красиви български пещери. В нея са обособени зали и галерии, като Тронна зала, Полето, Хармана, Прилепна галерия, Концертна зала, Стрелбището, Галерия с рисунки, Зловеща зала и др. Някои от тях са с огромни размери. В Триумфалната зала има малко езеро. Според геоложки проучвания образуването на пещерата е започнало преди около 15 милиона години. Тя е известна с уникалните стенни рисунки, правени с тор от прилепи (гуано), сътворени от първобитните хора, които са я обитавали. Те са от няколко исторически епохи: най-ранните рисунки са от Късния палеолит, най-новите са от Бронзовата епоха и са рисувани между 3-хилядната и 1200-та година пр. н. е. Те изобразяват предимно ловни сцени, танцуващи хора, растения, животни, звезди и др., а слънчево-лунният календар, открит там е най-ранният, откриван досега в Европа. За съжаление, поради замърсяване от външната среда, образуваните плесени от осветлението и човешката намеса, рисунките се рушат, което води и до честото затваряне на галерията. В пещерата са открити кости от пещерна мечка, пещерна хиена и др. праисторически животни. Пещерата се използва и за производството на пенливо вино, което отлежава при естествени условия, сходни с тези при производството на френското шампанско.
В близост до изхода ѝ се намира и Рабишкото езеро, най-голямото по площ вътрешно тектонско езеро в България. Дълбочината му достига до 40 м. Предлага чудесни условия за лов на водни птици и за риболов: шаран, толстолоб, бял амур, сом и др.