Град Чипровци е разположен в тясна долина в Западна Стара планина, по горното течение на река Огоста. Възникнал още в тракийско време, когато областта вероятно е населявана от племето трибали. От тогава датира и рудодобивът по тези земи, където има залежи от сребро, олово, желязо, мед и злато. Областта е завладяна от римляните малко преди новата ера, когато става част от провинция Мизия. Античното селище е разположена на височина 2 км южно от днешния град, като от него са запазени останки, наричани Голямо Градище. През римската епоха районът около селището бил един от най-значимите златодобивни райони на Балканите. През първите три века от османското владичество градът достига своя икономически, политически и културен разцвет. От занаятите най-голямо развитие получава златарството. Запазени са множество образци на произведения – култови предмети за православните църкви на България, Сърбия, Влашко. Търговията със знаменитите сребърни изделия (посуда и църковна утвар) процъфтявала не само на Балканите и Османската империя, но достигала и Централна Европа. В тази значително замогнала се и културна среда се строели църкви, манастири, училища, богати и красиви къщи. Голяма част от жителите изповядвали католицизма (останки от католическата църква „Св. Богородица“ могат да се видят в близост до Историческия музей). През 1688 г. избухва Чипровското въстание, потушено с особена жестокост; половината население е избито. Градът никога вече не достига предишното си величие. През XIX в. голямо развитие получава килимарството. Известните чипровски килими се изработват от чиста вълна, ръчно на вертикален стан. Намират пазар по цял свят. И днес в хиляди домове на България греят багрите на чипровската природа, събрани и увековечени от ръцете на чипровските майсторки. Основните модели са се предавали от поколение на поколение.
През 1879 г. Чипровци дарява на княз Дондуков най-големия изтъкан дотогава в селото килим „каракачки“, с размери 7 / 6 м. – първата голяма слава на чипровските килимари и търговци в новата столица.
Културни забележителности:
Исторически музей. Посветен е на историята и развитието на града. Създадената през 1988 г. експозиция включва разделите чипровски металодобив, чипровска златарска школа, Чипровци през 17 век, килимена зала, възрожденско изкуство, етнографска експозиция. Днес се помещава в Катеринината къща, където е и единствената в България жива колекция от растения за багрене на вълната за килимите.
Чипровски манастир „Св. Иван Рилски“. Намира се по поречието на река Чипровска Огоста, в подножието на Язова планина (част от Западна Стара планина), на около 4 км североизточно от Чипровци. Построен е през X в. и в продължение на столетия е бил важно духовно и просветно средище. Функционира от времето на цар Симеон I. Името си приема през 1187 г., когато мощите на светеца са пренесени от унгарския град Гран (Естергом) по река Дунав до Арчар и Чипровския манастир, където пренощуват; след това до Средец. Всички манастири, в които пренощуват мощите на светеца, приемат името му. Няколко пъти по време на своето съществуване е разрушаван и възстановяван. Особено тежки последици имало второто нападение над манастира, след потушеното Чипровско въстание, когато били унищожени както икони, църковни утвари и реликви, така и богатата библиотека от славянски и български книги, резултат от оживената духовна дейност в манастира до XVII в. Вследствие на това манастирът запустява до началото на XVIII в., когато там се заселват православни монаси и го преустройват по изискванията на своя обред. През 1829 година в двора на комплекса е построена манастирската църква, която съществува и днес. Иконостасът й е много красив, с оригинални възрожденски икони.
По време на въстанията в Северозападна България манастирът приютява по няколко хиляди четници. Любопитен факт от историята на манастира е, че през 1800 г. руският император Павел I подарява на светата обител напрестолно евангелие с внушителен сребърен обков, понастоящем в Националния исторически музей, София.
Старинната триетажна кула-камбанария в двора на манастира е и костница: в приземния етаж се пазят кости на участници в Чипровското въстание и на монаси, загинали в национално-освободителното движение. На втория етаж има параклис, а от третия, с камбаната, се открива красива гледка.
Жилищната сграда е двуетажна, дълга 75 м., с открити към вътрешния двор чердаци. В чест на Освобождението в помещение на втория етаж е открит параклисът „Св. Атанасий“, с иконостас, сглобен от два възрожденски и един от 1879 г.
Чипровският манастир е действащ мъжки манастир. Храмовият му празник е на 19-ти октомври. Обявен е за паметник на културата.